Говорихме си днес с един приятел за мъжете, за жените, за отворените връзки...
Колко са различни и колко са еднакви?
Кой е казал, че МЪЖЕТЕ не скърбят? В сърцата им като стъкла се врязват импулсите на околния свят. Но те вървят, мълчат, не забелязват. Не за това, че не ги боли и не защото са равнодушни към болките на другите или се кланят пред несгодите послушно. О, те не скланят никога глава. Не вдигат шум, напразно не говорят и може би мъце са за това, че могат да мълчат и да се борят...
Нима жените те обаче превъзхождат? По-слаби ли сме ние? Нима не можем да мълчим и да търпим?
ЖЕНИТЕ не обичат страхливите мъже, дори и да ги впримчват в женитбено въже. Пръгръщат ги, но помнят в прегръдката на друг, като скала споен с корав ревнив юмрук. Лъжите не прощаващ, не вярващ в плач и грим. Всевластен покоряващ, а сам непокорим. Целта си не пожертвал за топли колена, сбогувал се изчезнал зад хълм или вълна. Те плачат, че губят, очакват го до мрак, но в миг ще го разлюбят, ако се завърне пак.
различни...и еднакви...
2 comments:
За съжаление (предполагам) напоследък мъжете са започнали малко да изземват наш'та женска роля ... и все повече показват чувствата си и говорят за любов ...Накъде отива светът не знам х.О
П.С. Виждам някой се е зарибил по Archive :Pp
мхммм а жените започваме да заемаме тяхното място...правим се все по-неебателни нищо...
п.п. не толкова по archive, колкото по тоя текст...искам да му го изкрещя...да му го крещя...докато си отиде ...FoReVeR...
Post a Comment