Четеейки онова готинко нещо с неизвестен автор от поста на Майк ...
Попадайки и на стар мой пост, където цитирам фразата "Животът е комедия, когато мислим и трагедия, когато чувстваме." ...
И попадайки скоро на съобщение до всички абонати в скайп колко простичък е животът...
си давам сметка колко прави са хората. Не ми ли стига как околните ми допринасят за сложност, ами че и сама го правя?
Особено когато всичко върви наред... съмнението е голяма работа ей! Не може просто така... Трябва да има нещо гнило, нали? Ние не сме свикнали да виждаме хубаво. Обичам да мрънкам. Обичам да говоря в страдателен залог. Много. Обичам в някой друг да е вината. И какво печеля от цялата тая работа?!
3 comments:
Нашият най-голям проблем е, че все още вярваме в съвършените неща, до като ги търсим пропускаме наистина важните. Проблемът е, че гнилото е навсякъде, просто понякога е по-добре да премълчаваме някои неща и да си затваряме очите за други. Неприятното е, че е ужасТно трудно, но няма начин, лайф саксссс :))
А така мразя да си премълчавам....
Не ни се струва правдоподобно, когато всичко е наред и .. чоплим, ровим и разбира се, намираме нещо, което не е както трябва .. Гадост! И после човекът бил най-съвършеното творение на природата.. Я пак?!
Post a Comment