Трагичната съдба на ...

... един самотен чорап /или моята?/

Един чорап самотен търси свойта половинка. Какво е той, когато е самичък? Захвърлен в ъгъла на гардероба. Сам. Ненужен и отхвърлен. Около му- десетки двойки се притискат, прегърнати един в друг, з а е д н о са пълноценни. А той горкият... той е... н и щ о. Така единствен по рода си, няма никой в него да се сгуши. И как липсват му зимните ботуши и нежната им топлина, как милее за допира с крака... Ала ако не намери своята другарка, ще трябва да понася участта си жалка. И той търси. Какво ли друго му остава? Обикаля гардероба цял, спъва се и се припознава, разпитва и се обезнадеждава. С последни сили пак се в дъното завръща, съзира половинката си и до болка я прегръща. Ала тя радостта му не споделя, отдръпва се и от него се отделя. Горката й пета- скъсана е безвъзвратно. О, каква беда, не ще се върне на крака обратно!

*Благодаря на Лунна Светлина, че ми позволи да го блогна. Много е хубаво!

П.П. От там идва никът ми "чорап"...