Помня онази безсънна сутрин с Ячка и Минчо... Перфектно убийство няма!...
Припомних си я по-скоро покрай думите на Jonyto за извития врат...
Потенциален убиец ли съм? Това, че искам да извия нечий врат понякога прави ли ме такъв? Любопитство ли усещам...или се лъжа...а какво ли наистина усеща един убиец когато отнеме човешки живот...нещо, което нямаш право да отнемаш...защо го водят убийство, а не някаква фамозна кражба?! Крали ли сте някога? Да взема 2лв от касичката на сестра ми...не ме е гъделичкала съвестта...напротив...с кеф си ги харчих... Мхмммммм...и аз си го помислих, ама май е по-добре да го забравя...
Клинична психиатриа...мда, интересна работа ще е това. Хубава идея. Браво!
Масово...Сериен убиец! Не ми хрумва критерии, по който да си подбирам жертвите...може би ще са някакви, дето са ме ядосали примерно...или така ще е твърде ленсо да ме хванат, все пак перфектно убийство няма...*Спри да се повтаряш!!!* Навеждам се на мисълта да гледам "7"... А знак? Серийните убийци си имат знак... Не ми хрумва знак...
Не ме бива за сериен убиец май...
Той ме взе за потенциална убийца...И какво? Нека си вярва.
Боли ли? Вече не усещам.
*boom* ...
...и тя дръпна спусъка...
2 comments:
yes, yes доживях да ме цитират :) амии Иве аз доста пъти съм се замисляла над същото и не знам явно ми е малко акъла и като цяло не гледам на живота като на ценност, но...ай уонт ту кил майселф..!!!
айде стига бе...
аз пък на себе си не бих посегнала, егоизъм форева!
Post a Comment