Чашата преля.
Влакът излезе извън релси.
До панделката ми дойде.
Писна ми. Аман.
И какво като имам нужда от уши-нос-гърло? Кво като нямам глас? Тва да не би да значи, че сега е моментът да ми излееш цялата си змийска отрова, щото не мога да ти отвърна? О, извинявай, змията бях аз, почи забравих... Също коравосърдечна, егоистка, злобна, студена, надменна, крива, с голяма уста, със змийски език, ревнива и завистлива... Що си с мен мама му? След нешата, които намирша в мен...? А аз зарад тебе ше си давам зор, сещай са... Ама давай, давай, улови мига... Кажи ми още какво те дразни... Безотговорна, повлияна от ония индивиди от пеницилиновата среда... Ма къде съм тръгнала аз с тебе... Кво ме кефиш?! Бясна съм ти, казвам ти! И те желая повече от всякога! Мразя те заради което... Ела, да ти покажа любовта ми!
Скрий се. Нема ти простя.
Параграф 22?
P.S. Прав беше Радо... Аз виждала ли съм citroen да пали? А ми се пуши. FCUK!
4 comments:
леле...тва все едно съм го писала аз...в момент когато някоя си част от мен му крещи, обаче не мога да дефинирам коя...
Като го писа удря ли яко клавиатурата? аз на няколко пъти щях да я счупя мойта от "писане"
Яко бой с неодушевени предмети!!!
Горката kbd ...
ами да ти кажа понякога наистина, ако в такива моменти ми е пред очите с най-голямо удоволствие мога да му хвана врата и да го извия...! ама тъй че да го заболи много
понякога наистина усещам, че и аз съм способна на това...и се плаша от себе си...
Post a Comment