Thursday, February 08, 2007

Дисхармония.
Егоизъм. Отнето детство. Липса. Липси. Дупка. Дупки. Натоварване. Умора. Ревност - прекалена и никаква?! wtf?! Времееее! Отчужденост. Празни обещания. Безсмислени разговори.
На път съм на психически срив!

4 comments:

Myxomorka said...

Най-яко е точно когато си наръба...усещаш пропста под краката си, чувстваш как ще паднеш, и точно тогава, точно там, нещо те спира, а после, се връщаш от там от където си бил, за да поправиш стореното. За това сме силни и за това се борим, за да се върнем, иначе...няма смисъл...

BeeTLe said...

харесва ми как си го казала...много...
Чакам нещото да ме спре!

M said...

Екзистенциална криза ... Прекалено много въпроси, прекалено много информация ... Но наистина ... и това отминава, по една или друга причина ... Не че е кой знае какво успокоение ма ние сме си с тебе ... *цун

BeeTLe said...

Успокоение е... особено когато го чуваш все по-рядко...
{}