Дисхармония.
Егоизъм. Отнето детство. Липса. Липси. Дупка. Дупки. Натоварване. Умора. Ревност - прекалена и никаква?! wtf?! Времееее! Отчужденост. Празни обещания. Безсмислени разговори.
На път съм на психически срив!
Thursday, February 08, 2007
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

4 comments:
Най-яко е точно когато си наръба...усещаш пропста под краката си, чувстваш как ще паднеш, и точно тогава, точно там, нещо те спира, а после, се връщаш от там от където си бил, за да поправиш стореното. За това сме силни и за това се борим, за да се върнем, иначе...няма смисъл...
харесва ми как си го казала...много...
Чакам нещото да ме спре!
Екзистенциална криза ... Прекалено много въпроси, прекалено много информация ... Но наистина ... и това отминава, по една или друга причина ... Не че е кой знае какво успокоение ма ние сме си с тебе ... *цун
Успокоение е... особено когато го чуваш все по-рядко...
{}
Post a Comment