Ровейки се мързеливо из чуждите блогове...няколко път попаднах на какви ли не вариации на твърдението "Искам да обичам някого. Имам нужда от това." и пр.
Не мога да го разбера. Аз мразя, когато се влюбя. Може би Той е виновен? И въпреки това... Чувствам се отдадена...някой...някой може да прави каквото си поиска с мен...с малко обработка се поддавам >: някак безсилна, някак чужда, някак ...
Прекалено голям егоист ли съм?!
7 comments:
Прочетох много неща в този блог (някой и по два пъти) и...изумена съм от стила...
Някак си толкова мн неща са казани по невъобразим начин...
Браво!Хареса ми!
П.П. Никога не съм знаела че можеш да пишеш така :)
/ми се изчерви (:
Ми де да знам, Иве, може ми самото чувство да си влюбен е някакъв вид егоизъм, особено ако е споделено. Ениуей, Music is my boyfriend, никога няма да ми изневери или пък да им каже нещо, което не искам да чуя. :) Ноу мен, ноу край, нали така?
На мен пък ми харесва да съм влюбена и да се чувствам зависима...сигурно съм голяма патка...Но ми харесва усещането да мисля трайно за някого, да са обсебили цялото ми същество...Понякога си казвам, че съм силна, че нямам нужда от това...но пак и пак все едно е някакъв адреналин от особен вид..Обичам да съм влюбена, това е.
Като се замисля...
чудя се защо изразявам мнение по тая тема като си го сменям толкова често?! :/
FCUK!
Толкова е хубаво на 16 :) тогава можеш всичко и никой не те критикува, защото по това време е така... не е егоитично, просто хората имаме онзи инстинкт за самосъхранение, който по някога ни кара да бягаме :) Нито да си влюбен е решение, нито да не си, знам само, че някой ден искам да имам някого с когото да остарея, но до тогава, кил дем ол :)
Не отнасяме ли точно през тия години най-големи критики...
родители/приятели/учители...
^^
Post a Comment