Мислиш ли, че повтаряйки ми ежедневно как не споделям с теб, ще ме мотивираш да го направя? Нима репликата "Ела сега тука! Седни! Започвай да споделяш!" ме предразполага? А и защо по дяволите си въобразяваш, че само с теб не искам да говоря?! Такава съм си! Не ме познаваш! Не обичам да говоря така лично и конкретно. Дори и да говоря винаги спестявам нещо, винаги си оставям вратички, винаги ...
И е проблем. Да, знам. Нима си мислиш, че ми е приятно всичко да затварям в себе си?
И аз не знам дали е защото няма с кого да споделям...или може би защото си измислям това оправдание, за да не го правя...
И на кого да се доверя...
Номер 1 не ме слуша докато му говоря елементарни неща...предпо1ита чашата топло кафе, димящата цигара, сгряваща ръката му в студа, вестника, книгата... Дали не ставам като него... приличаме си много... разликата е само, че на него така му е комфортно... Дали с времето няма и на мен да ми стане?
Номер 2 си ти! Навсякъде ме гониш, принуждавайки да ти говоря. Губя интерес! Не можеш ли да проумееш?! А в малкото време, когато не повтаряш папагалската реплика...и когато имам склонност нещо да ти кажа...теб просто те няма...няма те...изслушваш други хора... Тежко ми е!
Номер 3/4/5/.../300... с тях не искам. Омръзнало ми е от лицемерие, от неподходящи условия...от всичко спиращо ме...
Нима не искам чужд съвет? Нима не ми се случва да не знам какво да правя? Нима обичам да се товаря с проблеми?
Кога ще заживея в комфорт сама със себе си?
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
Да чувстваш и да споделяш си е проблем, да затваряш в себе си толкова много инфо не е решение. Длъжна си заради себе си да намериш баланса! Има време не бързай, но намери начин да отмаряш психиката си. Тя е твоето най-голямо богатство и без това някой ден няма да бъдем с всичкия си, за да я рушим от сега! Тинк абаут ит!
С много оптимизъм продължавам напред (:
Заради алкохола или заради нещо друго...и аз не знам, но не мисля, че и има значение (:
Post a Comment