Вчера го осъзнах. И сигурно много индивиди (най-вече от мъжки пол) биха се вързали на изказването ми... дреме ми (; И така ... Жените са по-големи мъже от мъжете, просто го прикриват.
Предисторията мисля е излишна.
- Оле, искам честно да ти говоря, не се познаваме, но имам нужда. И си ми някак симпатична, имам ти доверие.
- Можеш да ми имаш, давай, казвай си направо.
- Яд ме е, че ме запозна с техните и работата стана много сериозна.
- Аз затова не дойдох, като искаха да ни запознават с майка им.
- Ама ужасна майка, казвам ти.
- Мислех, че си я харесала. Одеве пред мъжете спомена...
- Мани ти какво съм споменала. От такава свекърва ... бягай надалече!
- Хах!
- А ти... нямаш май сериозни намерения. Щом не ти се идвало. Аз разбрах, че сериозен ангажимент си имала и затова...
- Ако сериозното е да ида на дискотека :)
- Аз си мислех, че той те командва. Пък ти сама си ходела тук там ... гледай ти ... аз поне за такива работи не съм го лъгала.
- Ти не си ли забелязала, вечер като му звъня и му викам "Мило, уморена съм, лягам си." Подсигурявам се да не ме търси и драсвам. Ти веднъж ... минах на половин метър от него, прегърната с един колега, без той да ме види.
- Малееее, малеее. И аз имам вземане даване с едно момче...
- Ама той си мисли, че ме командва, да. И ти от страни като гледаш. Само той така си мисли. Аз на него викам "да, добре", а си правя, квото знам. С теста за бременност например.
- Какво за теста?
- Еми нали имахме съмнения и той ми вика да си направя тест. И му казах, че е отрицателен. Не съм си правила. Ама какъвто й да беше за него съществува един отговор. Аз деца няма да раждам от него. Иначе му викам, че аборт не бих направила никога. Ама само той си живее в тая илюзия.
- Той и моят за деца говори. Ама му отрязах крилцата още в зародиш. И усещам го като свършва. Пазя се много. Дърпам се.
- Аз пък не му давам без презерватив даже. Е, като изключим ония случай.
- Аз първите пъти го дървех и го оставях.
- Аз пък му виках "благодаря" като ми викаше, че ме обича.
- Той ли пръв ти каза?
- Да. На втория ден.
- Хах. Аз мислех, че твоят е по-зле. Той поне е изчакал до втория ден. Моят още на първия ми каза.
И нека не продължавам. Не е ли мъжко поводение това? Курвенско било? Не, не мисля. Типично мъжко си е.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
Абе всъщност хората винаги са си били такива, каквито са. Просто сега вече се увеличава броя не смелчагите, които свободно да изразяват себе си и да заявяват исканията си искрено.
не мисля, че това може да се нарече "мъжко" поведение... дори те не са толкова.. безсърдечни?! това е някаква нова порода... от новото време. дано не издържи дълго. звучи грозно.
катт
това ми напомня малко за проблемите, които имах с бившия. абе....всички мъже са идиоти. всмисъл, аз лично не мога да възприема как някакво 16-годишно лапе ще ми се тресне и ще ми казва "обичам те", а после трябва да го чакам да си изгледа сериала, за да ми обърне минимално внимание.
*ще ми се откъсне главата от усилено кимане*
Post a Comment