Home Sweet Hell

... както се пееше в една песен.
Първите няколко часа ми беше готино, признавам си. И, да, хубаво си ми беше в моето легло - няма ги тия дупки, кратери, хълмове и висини, по които бях се научила да се намествам.
За жалост обаче, погълната от ежедневието, ме сполетяха обичайните караници и простотии. И ме обзе една носталгия. Носталгия, че съм отново на финалната лента. А ме чака нов старт. Но нямам сили да тръгна.
И липса! Голяма липса! Липса, дето Ани е описала зверски точно - http://ahuta.blog.bg/viewpost.php?id=106249 ...