като за последно

Вървиш със мене до зори -
сякаш да ходя вече няма да умея...
Слушащ как си тананикам рими -
сякаш няма вече да пропея...
Разсмиваш ме до сълзи ти -
сякаш няма вече да се смея...
Разплакваш ме с жестокости -
сякаш няма сълзи вече да пролея...

Галиш моите коси -
сякаш няма вече да пораснат...
Докосваш моите гърди -
сякаш няма вече на ръцете ти да паснат...
Държиш ръцете ми със дни -
сякаш няма вече те да пляскат...
Предчувствие ли имаш ти -
че децата ни не ще видя как ще израстнат?