Само един пушач би могъл да ме разбере. Нали, Мike? И това не е еротичен пост... ;) ахахах
цигара...как закачливо ми намига от кутийката, показвайки ми не всичко от себе си, а само охра филтъра и чакайки да я сграбча цялата - беззащитна в ръцете ми, да допра върха й до изгарящия огън, да контолирам огъня... давайки му начало и край... да дими... да насълзява очите ми с отровния дим... да я въртя в пепелника, уформяйки нейното връхче... да сгъстявам тютюна, натискайки огънчето навътре във външната стена на пепелника, да гледам как филтъра пожълтява, а тя нямалява, да я усещам как грубо и силно изнасилва белите ми дробове... да я смачкам ... употребена, беззащитна, измърсена, изоставена и прелъстена... Горката подла цигара!
Трудно е да се отказват цигарите...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
7 comments:
Ооооо, и аз те обичам ^^
радвам се, че е споделено :Д:Д:Д:Д
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=49493
Иве, погледни този линк. Тя Майк го е чела.
Прочети, за да се увериш, че и аз разбирам напълно пушачите, без да съм пушач. Не е трудно, когато пожелаеш - да влезеш в положението на другия.
Определено си уловил психологията на пушача уникално точно.
Евала!
Наистина...
и странното е, че докато го четях така ми се припуши... а в същото време ми се догаги... е, не запалих цигара... 13ден е май вече :)
Много съм добра!
Но не колкото теб!
Много добре си го написала :)
Браво {}
Само един пушач би могъл да ме разбере наистина.
Кучката мръсна! Виж я само какви сигнали ми отправя...
Ебал съм ви на телекинезата, това придърпване е по-силно, по-силно
дори и от гравитацията. Никой не е закован така към Земята, както
белият ми дроб към бандеролената картонена кутийка. Моята принцеса!
Отварям бавно, издърпвам я от сестрите й, точно нея, точно теб
искам. Поглеждам я с лека усмивка, въртя я за няколко секунди в
ръцете си. Слагам я нежно на устните си и с любимата запалка и
подавам началото. Първият опън... Красота. Цветният въздух минава
през устата ми, гърлото ми, трахеята ми, целия този път проправя
пътека стремоглаво към дробовете ми. Вдигам глава и затварям очи,
след което издишвам кълбета дим, изчезващи в тъмната и безцветна
нощ. Играя си с пушека, той е мой приятел. Въртя го, кръголизирам
го, изкарвам го на малки, после големи и засилени струи, подавам
го на заобикалящия свят...
Куууучката мръсна!
subsonic, колко е вярно, мамка му!
Докарал си го перфектно просто (:
Post a Comment